Част 1 - Началото

Не знам как се започва подобен разказ... 

За 34 години живот, нищо досега не ме беше подготвило за такава развръзка, за такава болка. 

Дали боли толкова много, заради това, че всичко се преобръща толкова бързо - за ден, за час, за минута, заради изгубените мечти, надежди или заради разбитото сърце... Трудно е да се определи, защото в този момент в мен бушуват милион емоции. Ще се опитам да ги пусна на свобода...

Да откриеш любовта на живота си не винаги е лесно. Късметлии са тези, които я намират. 

Този процес учи на много, пробваш, грешиш, нараняваш или си наранен многократно докато в един момент не усетиш как всички частички си идват на мястото. Много странно чувство! 

С Майкъл от самото начало за пръв път усетих, че няма нужда да играем игри и да се преструваме за да накараме отсрещния да се почувства несигурен. 

Някак усетих колко чиста е душата му без грам преструвки, без маски и лъжи. Тогава реших, че ще рискувам. Ще бъда искрена, ще му кажа колко много обичам да прекарвам време с него, ще му кажа първа че го обичам! 

За моя радост, той се чувстваше по същия начин и също чакаше момента за да ми го каже. Искахме да направим всичко правилно, да имаме открита комуникация по всички теми, дадохме си време да се опознаем, заживяхме заедно, заобичахме се още по-силно. 

С него се чувствам себе си, сигурна, обгрижена, обичана, чута, разбрана. Това не е нещо, което може и трябва да се приеме за даденост и се надявам той да знае колко много означава за мен. 

    

Да създадеш живот и семейство е сериозно начинание. Винаги съм смятала, че най-важното е да подбереш правилния партньор, защото дори и нищо друго да не е на мястото си, с неговата подкрепа и заедно, всичко е постижимо и разрешимо!

Не си спомням точно в кой момент усетих, че искам той да бъде бащата на бъдещите ни деца, но съм сигурна, че съм го знаела в сърцето си от много отдавна. Не познавам друг човек с такова огромно сърце, отворено за всички. Нямах/нямам търпение да го видя баща. 

Борбата за създаване на семейство е дълъг, изтощителен и самотен процес за много хора. Вместо с желаното щастие, понякога всичко започва с болка и тъга. 

Никой и нищо не те подготвя за такава тъга! 

Забременях за пръв път през май 2021 година. Толкова беше вълнуващо, ново, емоционално! За съжаление не стигнахме далеч. В девета седмица, на втория преглед не видяхме сърдечна дейност. Сякаш тялото ми все още не беше разбрало, че сърцето на бебенцето на бие. Наложи се да абортирам. Тогава докторите казаха, че това е нормално, случва се на много жени. Нямало конкретна причина, най-вероятно хромозомни аномалии. Казаха го с такъв спокоен тон, сякаш без грам емпатия. 

Взехме хапчетата и се прибрахме вкъщи, изпих първото в болницата, а на следващата сутрин взех другите две. Никога не бях усещала подобна болка! Започнах да кървя, с това дойдоха и адските болки в корема, повръщане. Виех от болка, лежах под душа в локва от кръв. Майкъл се беше притеснил толкова много, звъня на болницата и единственото, което му казаха е да взема няколко Парацетамола. 

След няколко часа болките затихнаха, на следващата сутрин отидох до тоалетна и видях една червена топка да излиза от мен. Бях ужасена, травмирана!

Но поне всичко свърши, физическата болка свърши, остана само другата, по-дълбоката болка.

Нямах сили да кажа на никого, нямах сили да се вдигна. Тогава задържах всичко в себе си и ми беше доста трудно да се върна на работа и да се държа с околните по нормалния начин, сякаш всичко е наред. Но го направих. 

Една седмица след това отидохме на преглед с много въпроси. Защо се случва това, каква е причината, какво можем да направим за да избегнем този ад? Докторът каза, че това е нормално и трябва да минем през няколко аборта преди някой да назначи изследвания. Аз отговорих, че няма да премина през този ад отново! Отказвам! 

С времето се успокоявахме с мисълта, че нещо не е било наред с плода щом тялото го е отхвърлило толкова рано и просто така е трябвало да стане. Било е за добро, тялото си знае работата - всички тези неща, които двойките си повтарят за да се успокоят след подобно изживяване.

На 06.10.2022 година разбрах, че съм бременна за втори път. С Майкъл сякаш все още бяхме травматизирани от загубата на предишната бременност и не смеехме да се зарадваме на сто процента. Бяхме безкрайно щастливи, но първите седмици, до и дори след девета седмица бяхме постоянно на тръни. Очаквахме с нетърпение всеки преглед и чакахме да чуем потвърждението от доктора, че сърчицето на бебето бие. 

Толкова пъти се молих на клиниката да дойда за по някой преглед тук-там, защото не можех да чакам цял месец до следващия ехограф. Първата дата за раждане, която докторите ми определиха беше 13.06.23. Рожденият ден на Майкъл! 

Това е знак, нали? Това вече трябва да е нашето бебе! 

Всичко беше толкова вълнуващо, всеки преглед, всеки документ, който трябваше да попълня като бременна. Получихме картичка “Честита бременност”, брошури с полезна информация за раждане, за избор на болница, за здравословно хранене и кърмене.

Около седмица 12, тук в Дания се прави първата фетална морфология и биохимичен скрининг. Това беше първата ни цел! Само ако можеше да минем през проблемните седмици и да стигнем до там, после щяхме да сме в безопасност! 

Моят час се падна в началото на декември, около седмица 13 плюс. Бяхме много притеснени и развълнувани! Всичко мина добре, резултатите от изследванията бяха страхотни! Можехме да си отдъхнем. Решихме, че вместо да казваме сега, ще бъде по-хубаво и празнично да изчакаме и да поднесем новината на семействата ни за Коледа. 

Планирахме интересни идеи за споделяне и накрая се спряхме на една. Поръчахме бяло бебешко боди с апликация с облачета и дъга и надпис “Jeg elsker farmor og farfar” (Обичам баба и дядо). Сложихме го сгънато в малка кутийка и под него поставихме снимка на бебето. Решихме, че ще е забавно да го опаковаме в много кутии за да се смеем докато родителите на Майкъл ги разопаковат една по една.

Тази бременност беше нашата малка тайна, нещичко което си обсъждахме само ние двамата, планирахме бъдещето, радвахме се на растящото ми коремче с толкова вълнение. Сякаш живеехме в нашият си малък, розов свят! 

Не мога да опиша изражението на Майкъл, това беше нещо ново за мен, гледаше ме с толкова много нова любов, лицето му сякаш грееше и се усмихваше всеки път, когато виждаше коремчето ми.

Исках да заснема видеа за това как преминава бременността ми, но сякаш все не успявах да намеря време. Изчаквахме със закупуването на неща за бебето, не знам защо, не е било нарочно, може би от някакъв подсъзнателен страх или просто липса на време.
Аз бях в търсене на специална рокля, която да облека, когато споделяме новината и с която да се снимам после. Поръчах много рокли и ги върнах, докато с Майкъл се спряхме на една дълга, копринена рокля в светъл, кремав цвят слонова кост. 

Въпреки, че беше извън бюджета, се чувствах като принцеса в нея и решихме, че това е роклята!

Докато бях бременна си купувах дрехи, но не бяха за бременни, а просто с по-широка кройка или с повече еластан. Нарочно исках да си купувам само такива, които да мога да нося и след бременността. Костюмите и ризите ми шити по поръчка не ми ставаха и от дълго ходех на работа с лежерно облекло, свободно падащи ризи, дълги суичъри, клинове, пуловери, които да крият коремчето. 

Всяка сутрин преди работа сменях толкова тоалети и питах Майкъл дали съм успяла да си скрия корема успешно. Той не обръщаше внимание на оплакванията ми, че нямам какво да облека, а просто се усмихваше и грееше от щастие, че сме стигнали до тук.

Гледайки назад ми става адски мъчно! Толкова искам да се върна във времето, но сякаш има невидима сила, която ме спира! 

Сълзите ми се стичат по бузите докато пиша този разказ, но поне се чувствам малко по-добре, когато се освобождавам от всички мисли. Добре е относително понятие на този етап и вече не означава същото както преди. 

Будя се нощем с всички тези мисли, които не ми дават покой, когато поглеждам назад дори не мога да повярвам, че всичко се случи, не мога да повярвам, че всичко се преобърна само за ден! Надявам се че споделяйки всичко, ще се почувствам по-добре и ще мога да продължа напред.